Сирни Заговезни е – ден за прошка. Празникът се отбелязва седем

Сирни Заговезни е – ден за амнистия. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и седмица след Месни Заговезни, след него стартира Великият пост.

Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя Сиропустна, именуван от народа Сирни Заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни,
а след него – от на следващия ден, стартира Великият пост.
На този ден се напомнят Христовите думи: „ Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви “. Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили
да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат
по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „ Прощавай, мамо, тате.. “ – „ Господ да прости, простен да си! “, е наложителният отговор.

Характерен бит за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни.
Затова празникът се назовава и Поклади.
В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.

Много известен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.
Семейството на момата стои будно,
с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

На Сирни Заговезни – преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със
сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Обредността на Сирница е подчинена
на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи концепцията за „ последно облажаване “.

За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е алегорична.

Постът не значи единствено вегетарианство. Сексът също е строго неразрешен.
Постенето е своеобразна магия,
която би трябвало да провокира плодородието.
В традицията той значи краткотрайна гибел, след която наложително следва ново раждане. Така се символизира безконечният кръговрат, завъртане на цикъла от неплодородие към плодовитост.

Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като слънчев знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.